Ако приемем, че най-важното нещо в тази вселена е хармонията, то тогава трябва да сме наясно, че тази хармония е съставена от два противоположни елемента (добро и зло, черно и бяло и т.н.). Човек трябва да е наясно, че самият той е изграден от точно такива, биещи се помежду си, елементи.
За да успее да постигне какъвто и да е баланс, човекът трябва да е приеме съществуването и на двете крайности. Сляпата вяра само в едната от тях би го погубила (тъй като равновесието би било невъзможно). Как да успее да достигне това хармонично съществуване, в такъв случай?
Тези, които се смятат за воини, са длъжни да бъдат въплъщение на забравени вече думи като състрадание, солидарност, жертвоготовност. Те трябва да подадат ръка на всеки нуждаещ се, при това напълно безкористно.
Когато, обаче, се наложи да се изправят срещу врага, неговото погубване трябва да бъде тяхната единствена мисъл (ако те са абсолютно наясно защо го възприемат като враг). В този случай те са длъжни да забравят всяка човешка емоция и състрадание. Те трябва да убият изправилия се пред тях нарушител на моралните правила, дори и да е под формата на някое свръхестествено "божество".
Само така балансът в природата ще бъде запазен. Тези, които изберат само черното, ще се превърнат в горепосочения враг. А тези, които вярват само в бялото, ще загинат. Всяка крайност трябва да бъде потисната и единственият начин това да се приложи в действителност е чрез бързото и пъргаво движение между двете крайни точки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар