Какво носим ние?

Държавата уби човека. Обществото преви врат пред това престъпление и остана роб; обществото прегърна нищетата си.

Ние се възбунтувахме и отидохме в затвора; там заякна ръката ни и тя държеш в ноктите си разрушението.

Нощта прикри разкъсаните ни вериги; зората ни посрещна в шумата - оттам видяхме затвора, който висеше във въздуха: държавата трябваше да умре.

Ние прегърнахме гората, в нощта кладяхме огньове и пишехме учение на духа, по чиито страници засъхваше кръвта на падналите другари. Оттук почнахме да учим един народ да стане свободен; оттук светеха огньовете ни като символ в пътя на роба.

Ние идехме да довършим делото на богомилите, на Ботев и Левски, без които българската история би останала стъгда.

Кои сме ние? Богомили? Да ние сме богомили, но други богомили, които спят на револверите си и стискат карабини.

Ние сме синове на българския Заратустра, които носят скрижалите на един народ.

Създаде се държавата и ние дойдохме в планината; и тук се заклехме, че ще разрушим държавата или ще умрем.

Светът беше поруган; по всички кръстопътища на живота фарисеи издигаха идоли; филистерът угаси слънцето и в мрака звънтеше златото му. В планината изплетохме с огън бича си и скоро ще слезем долу. Ние ще съборим идолите, филистерът ще заплаче под бича ни.

Какво носим ние? Идеал. Нашата сила е в страданието, чийто път е нагоре; по този път ние вървим към себе си. Ние носим индивидуализма на духа, една висша арена, на която човекът е повикан да пресъздаде себе си като личност.

Само свободната мисъл и силната ръка градят живота. Идеалът ни е стремление, знаме, на което личи страданието на човека и величието на делото му.

Ние носим мисъл и зад нея нож; учението на духа води през кръв. Ние разбираме това, разбират го вълците, разбират го онези, които имат анархистическа индивидуалност, които носят в гърдите си бунта, великия arbiter elegantiorum на живота.

Държавата е лошо написана басня; ние идем да изгорим ненужната бумага.

Някога четяхме брошури; градихме себе си като воля - сега волята ни трябва да гради живота чрез разрушение.

Анархистическо стадо ние нещем; анархистическа лапа искаме, защото революцията се взема с лапа.

Анархизмът е презрение към законите, смелост да ги потъпчеш, жажда за отмъщение срещу робството; анархизмът е амбиция да бъдеш анархистически вълк против държавата, а не анархистическа овца в нея; анархизмът е да вярваш в ръката си когато държиш нож.

Това носим ние днес. Това е пътят ни. По този път ние градим себе си, градим човека. Човекът не е роб и ние трябва да му кажем това.

Който носи в гърдите си анархизъм - не се плаши от война.

Гответе се, бързайте!

Георги Шейтанов

В-к "Пробуда" 1919 г.