11 септември си остава една меко казано мрачна дата, която повечето от вас помнят... отчасти. Казвам отчасти, защото първият, истинският 11 септември, като повечето подобни исторически събития, е потънал някъде там в дълбините на забравата отдавна отдавна. Всички помнят какво се случи на този ден през 2001г... а какво стана през 1973? Някакви идеи? Опасявам се, че единствената реакция, която ще предизвика този въпрос при повечето от вас е леко объркване, симулирано замисляне, че дори и подмятане от сорта на "С к'ви глупости ме занимава сега тоя?"
За останалите, които биха искали да запълнят този не малък пропуск, ще припомня.11 септември не може и никога няма да може да бъде изчистен от оплискалата го, съсирената с годините кръв. Кръвта на невинните нищо неподозиращи жертви на фашистката диктатура на генерал Августо Пиночет в Чили (1973г.) и тези на прищявките на ламтящите за пари, петрол идруги ресурси - власт-имащите днес(2001г). И едните и другите си остават нищо повече от хладнокръвни убийци, отнемащи лекомислено хиляди човешки животи, в името на собствената си печалба.Историята си тече, приятели, но очевидно някои неща не се променият. И за това сме виновни ние. Ние, които виждаме всички тези зверства, но си затваряме очите, защото "не е наша работа"... Ние, които ставаме ежедневно свидетели на неправдата и злонамереността, но не правим нищо, защото продължаваме да се самозаблуждаваме, че животът ни е невероятен, че ни е даден за да му се наслаждаваме и да грабим с шепи от него без да обръщаме внимание на мизерията и нищетата, обхванали почти всичко около нас.
Историята на 11 септември се повтаря и ще продължава да се повтаря, ако не променим нещо. И то не какво да е, а самите себе си. Защото всичко зависи от нас.
Борбата продължава!
Няма коментари:
Публикуване на коментар