"Пиянството на един народ" - Епизод 2

Ще да пия на пук врагу, 

на пук и вам, патриоти! 


Аз веч нямам мило, драго, 

а вий... вий сте идиоти!


Тези Ботеви думи са моето обръщение към 
"обединения" български народ. Обединен 
единствено в омразата, но не и в целите си. За 
пореден път доказвахме, че сме негодни
 да отстояваме правата си. За пореден път доказахме,че не заслужаваме нормален 
живот. Поздравления, драги сънародници, благодарение на "общите ни усилия" ще 
продължаваме да се теглим един друг надолу, към дъното на врящия казан... ама какво
 пък, нали ще бъдем "единни" в него. Радвайте се на хаотичната омраза, която 
бълвате и продължавайте да се самозалъгвате, че сте постигнали нещо в тоя живот.
И докато се давите взаимно, истинският ви враг ще продължава да си подсвирква и да 
се присмива на слепотата ви. Нещата, които видях, чух и прочетох днес, ме подсещат 
за още един цитат: 


Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат...
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...


Не мога да преценя, кое чувство в моята скромна особа надделя днес. Разочарованието от глупостта и безумното пиянство на едно стълпотворение от стотици "мъртви" души (както беше казал Гогол) или отчаянието, че всички останали са заплашени да станат като тях... да избледнеят и да не оставят нищо съзидателно след себе си. Или пък гняв... Не знам, но няма и чак такова значение. Едно обаче е сигурно - животът ни, в настоящия момент, е съставен от отенъци на сивото, които започват да потъмняват все по-бързо. Сами си правете изводите какъв цвят ще е бъдещето. И когато то дойде, ще се убедите, че и черното може да се приеме като цвят (противно на законите на изобразителното изкуство). И то не какъв да е цвят, а ОСНОВЕН... че защо не и единствен. За пореден път напомням, че всичко зависи изцяло от самите нас... от силното и обединено, целенасочено общество... ама то май го няма тук, а?


Това си ти днес, народе мой. Това ще бъдеш и утре!

За случващото се в Катуница (или поредните жертви на държавническо-мафиотския октопод)

"Безредици в пловдивското село Катуница избухнаха снощи и продължиха и днес, след като там беше убит 19-годишен младеж. Саморазправа между българи и роми вдигна на крак през нощта 150 полицаи, а днес разярени жители на селото щурмуваха имоти на Кирил Рашков - Цар Киро. (...)

В момента обстановката в Катуница е спокойна. По непотвърдена информация още вчера голяма част от роднините на Цар Киро са напуснали селото и се укриват. (...)"

( ето и елия репортаж: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=780376 )

Поредният ужас! Най-жалкото в цялата работа е, че сега отновно масово гражданите ще се разпискат "ето вижте, всички роми са зли и опасни! всички роми са врагове на българския народ! всички роми са кръвожадни и неконтролируеми изроди!" и какво ли още не. Къде ли е грешката в тези твърдения? 
Да оеднаквяваш понятието "всички" с понятието "мафия" (в конкретния случай) е невероятна проява на всякаква липса на нормално разсъждаване и липса на обща култура. Отворете си очите! Вижте истинския си враг! Той не е пред вас, а зад вас! Кажете "НЕ!" на прикрития държавен терор, който работейки в симбиоза с всякакви престъпни, измамнически и други структури, ни разединява и подтиква към братоубийствени конфликти!
Поклон пред паметта на поредните две жертви (на 19 и 16 години) на мафиотския и политически тероризъм Поклон пред паметта на всички останали засегнати от дебелите слузести пипала на държавническо-бюрократичния Левиатан. 
Смърт на Държавата! Свобода за Народа!

За същността на равновесието (или колко важни са крайностите)

Ако приемем, че най-важното нещо в тази вселена е хармонията, то тогава трябва да сме наясно, че тази хармония е съставена от два противоположни елемента (добро и зло, черно и бяло и т.н.). Човек трябва да е наясно, че самият той е изграден от точно такива, биещи се помежду си, елементи. 

За да успее да постигне какъвто и да е баланс, човекът трябва да е приеме съществуването и на двете крайности. Сляпата вяра само в едната от тях би го погубила (тъй като равновесието би било невъзможно). Как да успее да достигне това хармонично съществуване, в такъв случай?

Тези, които се смятат за воини, са длъжни да бъдат въплъщение на забравени вече думи като състрадание, солидарност, жертвоготовност. Те трябва да подадат ръка на всеки нуждаещ се, при това напълно безкористно. 

Когато, обаче, се наложи да се изправят срещу врага, неговото погубване трябва да бъде тяхната единствена мисъл (ако те са абсолютно наясно защо го възприемат като враг). В този случай те са длъжни да забравят всяка човешка емоция и състрадание. Те трябва да убият изправилия се пред тях нарушител на моралните правила, дори и да е под формата на някое свръхестествено "божество".

Само така балансът в природата ще бъде запазен. Тези, които изберат само черното, ще се превърнат в горепосочения враг. А тези, които вярват само в бялото, ще загинат. Всяка крайност трябва да бъде потисната и единственият начин това да се приложи в действителност е чрез бързото и пъргаво движение между двете крайни точки.

11 септември или до къде може да стигне мръсната ръка на властта

11 септември си остава една меко казано мрачна дата, която повечето от вас помнят... отчасти. Казвам отчасти, защото първият, истинският 11 септември, като повечето подобни исторически събития, е потънал някъде там в дълбините на забравата отдавна отдавна. Всички помнят какво се случи на този ден през 2001г... а какво стана през 1973? Някакви идеи? Опасявам се, че единствената реакция, която ще предизвика този въпрос при повечето от вас е леко объркване, симулирано замисляне, че дори и подмятане от сорта на "С к'ви глупости ме занимава сега тоя?"

За останалите, които биха искали да запълнят този не малък пропуск, ще припомня.11 септември не може и никога няма да може да бъде изчистен от оплискалата го, съсирената с годините кръв. Кръвта на невинните нищо неподозиращи жертви на фашистката диктатура на генерал Августо Пиночет в Чили (1973г.) и тези на прищявките на ламтящите за пари, петрол идруги ресурси - власт-имащите днес(2001г). И едните и другите си остават нищо повече от хладнокръвни убийци, отнемащи лекомислено хиляди човешки животи, в името на собствената си печалба.Историята си тече, приятели, но очевидно някои неща не се променият. И за това сме виновни ние. Ние, които виждаме всички тези зверства, но си затваряме очите, защото "не е наша работа"... Ние, които ставаме ежедневно свидетели на неправдата и злонамереността, но не правим нищо, защото продължаваме да се самозаблуждаваме, че животът ни е невероятен, че ни е даден за да му се наслаждаваме и да грабим с шепи от него без да обръщаме внимание на мизерията и нищетата, обхванали почти всичко около нас. 

Историята на 11 септември се повтаря и ще продължава да се повтаря, ако не променим нещо. И то не какво да е, а самите себе си. Защото всичко зависи от нас.

Борбата продължава! 

Що е Bushido и има ли то почва у нас?

Аз нямам родители; Небето и Земята са моите родители.

Аз нямам дом; Тан Т’иен е моят дом.

Аз нямам божествена сила; Моята честност е божествена сила.

Аз нямам начин; Моята схватливост е моят начин.

Аз нямам магическа сила; Моята личност е магическа сила.

Аз нямам нито живот нито смърт; Um е моят живот и моята смърт.

Аз нямам тяло; Стоицизмът е моето тяло.

Аз нямам очи; Блясъкът на мълнията е моите очи.

Аз нямам уши; Моята чувствителност е моите уши.

Аз нямам крайници; Моята бързина е моите крайници.

Аз нямам закони; Самозащитата е моят закон.

Аз нямам стратегия; Правото да убивам и Правото да давам живот е моята стратегия.

Аз нямам чудеса; Моите праведни норми са моите чудеса.

Аз нямам принципи; Адаптацията към обстоятелствата е моят принцип.

Аз нямам тактика; Празнотата и Пълнотата са моята тактика.

Аз нямам талант; Моето Остроумие е моят талант.

Аз нямам приятели; Моето съзнание е моят приятел.

Аз нямам врагове; Невниманието е моят враг.

Аз нямам броня; Моята благосклонност е моята броня.

Аз нямам крепост; Моят непоклатим ум е моята крепост.

Аз нямам меч; Моята липса на ум е моят меч.

- Седемте елемента

1) Gi –

справедливост

Воинът общува свободно и честно с останалите и се прекланя пред идеалите на справедливостта. Решенията му не идват в отенъци на сивото – те са или правилни или грешни.

2) Yu –

смелост

Воинът никога не се бои от действието и живее пълноценно. Уважението и вниманието заместват страха.

3) Jin –

благосклонност

Воинът използва всяка възможност да помогне на някой. Ако привидно няма такива възможности, той ги създава.

4) Rei – уважение

Воинът няма причина да бъде жесток също както не изпитва нужда да доказва силата си. Учтивостта го разграничава от зверовете и разкрива истинската му сила.

5) Makoto –

честност

Съзнанието на воина е мерило за неговата чест. Решенията, които взима и начинът по който действа са отражения на истинската му природа.

6) Meiyo –

чест, слава

Воинът не прави обещания. Това, което казва и това, което върши са едно и също нещо.

7) Chugi –

вярност

Воинът е отговорен за своите действия и последиците от тях и верен на хората, за които се грижи. 

Из „Книга Първа”

-Същността на Бушидо

Ако умреш преди да поразиш целта, ще умреш като куче.

Ако избереш живота пред това да поразиш целта, значи си страхливец.

Ако съумееш продължително да запазиш състоянието на смъртта във всекидневния живот, ще разбереш същността на Бушидо и ще бъдеш свободен.

-Методи на критикуването

Най-важно е да поучаваш другите с намерението да им помогнеш да превъзмогнат грешките си. Това е първият акт на съчувствие и първото ти задължение.

-Мисловният Процес

Докато си жив, трябва да се стремиш да достигнеш правия път. Предпазвай ума си от лекомислен отдих.

-Урок от пороя

Ако приемеш, че ще се намокриш, пороят няма да те притеснява.

-Господарят ми е човек. Аз също.

Тогава се замисли, дали наистина той е по-висш от теб.

-Изразявай духа си

За воините дори една дума,но казана на място, е най-важното нещо. Чрез нея се изразява смелостта. Тази дума е цветът на духа ти. Тя е далеч по-силна от каквото и да било ораторско обяснение.

Идеалното цветче е нещо много рядко. Човек може да прекара цял живот в търсенето му, но това няма да бъде пропиян живот. Защото животът е във всеки дъх... Това е Бушидо.

Съединението

На 6ти септември, както всички знаете, ежегодно честваме съединето на България... Хубава дата, несъмнено. Но не смятате ли, че е крайно време това "съединение" да прерастне от териториално в общочовешко? На всички, които не се смятат за нещо повече от останалите, които искрено желаят край на раздорите и войните между народите, между "обикновените" хора - Честит празник! А на останалите - били те жадни за власт или просто мразещи заради предрасъдъци и повърхностни характеристики - Прав ви път! (може и пРът)

Борбата продължава! 

Какво носим ние?

Държавата уби човека. Обществото преви врат пред това престъпление и остана роб; обществото прегърна нищетата си.

Ние се възбунтувахме и отидохме в затвора; там заякна ръката ни и тя държеш в ноктите си разрушението.

Нощта прикри разкъсаните ни вериги; зората ни посрещна в шумата - оттам видяхме затвора, който висеше във въздуха: държавата трябваше да умре.

Ние прегърнахме гората, в нощта кладяхме огньове и пишехме учение на духа, по чиито страници засъхваше кръвта на падналите другари. Оттук почнахме да учим един народ да стане свободен; оттук светеха огньовете ни като символ в пътя на роба.

Ние идехме да довършим делото на богомилите, на Ботев и Левски, без които българската история би останала стъгда.

Кои сме ние? Богомили? Да ние сме богомили, но други богомили, които спят на револверите си и стискат карабини.

Ние сме синове на българския Заратустра, които носят скрижалите на един народ.

Създаде се държавата и ние дойдохме в планината; и тук се заклехме, че ще разрушим държавата или ще умрем.

Светът беше поруган; по всички кръстопътища на живота фарисеи издигаха идоли; филистерът угаси слънцето и в мрака звънтеше златото му. В планината изплетохме с огън бича си и скоро ще слезем долу. Ние ще съборим идолите, филистерът ще заплаче под бича ни.

Какво носим ние? Идеал. Нашата сила е в страданието, чийто път е нагоре; по този път ние вървим към себе си. Ние носим индивидуализма на духа, една висша арена, на която човекът е повикан да пресъздаде себе си като личност.

Само свободната мисъл и силната ръка градят живота. Идеалът ни е стремление, знаме, на което личи страданието на човека и величието на делото му.

Ние носим мисъл и зад нея нож; учението на духа води през кръв. Ние разбираме това, разбират го вълците, разбират го онези, които имат анархистическа индивидуалност, които носят в гърдите си бунта, великия arbiter elegantiorum на живота.

Държавата е лошо написана басня; ние идем да изгорим ненужната бумага.

Някога четяхме брошури; градихме себе си като воля - сега волята ни трябва да гради живота чрез разрушение.

Анархистическо стадо ние нещем; анархистическа лапа искаме, защото революцията се взема с лапа.

Анархизмът е презрение към законите, смелост да ги потъпчеш, жажда за отмъщение срещу робството; анархизмът е амбиция да бъдеш анархистически вълк против държавата, а не анархистическа овца в нея; анархизмът е да вярваш в ръката си когато държиш нож.

Това носим ние днес. Това е пътят ни. По този път ние градим себе си, градим човека. Човекът не е роб и ние трябва да му кажем това.

Който носи в гърдите си анархизъм - не се плаши от война.

Гответе се, бързайте!

Георги Шейтанов

В-к "Пробуда" 1919 г.

73 години след началото на един Ужас

На 1.09.2012г. се навършиха 72 години от нападението на Полша от нацистките войски, с което се поставя началото на Втората световна война. Така периодът 1939-1945 остава един от няй-ярките исторически примери за ужасът на така нареченото военно "изкуство", заради което загиват над 60 милиона души. Продължавам да припомням подобни събития основно, за да не бъдат пропускани и забравяни, за да може да ги предотвратим ЗАЕДНО за в бъдеще. Защото след толкова кратко време, ние отново сме се запътили към нова, още по-унищожителна световна катастрофа...

Поклон пред паметта на всички жертви на безскруполните месомелачни машини наречени политика и финанси. Поклон пред всички смазани, изгорени, отровени, обезобразени, разкъсани хорица, всички смели и силни характери, всички наши братя и сестри, повлечени от водовъртежа на нечия индивидуална или институционална лудост. Лудост, която затри тези хора завинаги от тази земя. Днес, на нас ни остава само едно - да продължаваме да се стремим към това, което ни липсва най-много. Не веднъж е казано, че един ден нашата планета няма да се носи името Земя. Вместо това, тя ще се нарича Свобода. Мир. Справедливост... и още много други неща, за които само сме слушали приказки като деца. 

Аз вярвам, че това е възможно! А вие?

За любовта и егоизмът

"Хората се научават да стават егоисти и затварят толкова плътно сърцата си. Те са гладни за любов без да знаят, че сърцето им е магическата кухня. Отворете сърцето си. Отворете вашата магическа кухня и откажете да обикаляте света, просейки любов. Цялата любов, от която се нуждаете, е във вашето сърце. Вашето сърце може да създаде всякакво количество любов, не само за вас, но и за целия свят. Вие можете да давате своята любов без условия, можете да бъдете щедри с вашата любов, защото имате магическа кухня в сърцето си. Тогава всички тези гладни хора, които вярват, че сърцето е затворено винаги ще искат да бъдат близо до вас заради вашата любов."

- Дон Мигел Анхел Руис (мексикански писател,шаман и учител)

Просто дата или символ на човечност?

15ти август остава една от най-специалните дати в живота на моя милост. На този ден преди 15 години ми се даде шанс да продължа да се развивам, мисля и днес да правя това, което смятам за правилно.

Държа да отбележа и искрената ми благодарност към човека, който е отговорен за това все още да съм тук - възрастен музикант от ромски произход. За съжаление, не го познавам, но такива случаи ни връщат вярата в ценностите, които повечето от нас смятат за безследно изчезнали - човечността, солидарността и добротата.

: )

Няколко думи относно управленския произвол, с които искам да заместя въпросът "Докога?"

Гаврата с по-слабия винаги е била специалност на власт-имащите. Проста, лишена от всякакъв смисъл, демонстрация на някаква измислена, еднодневна сила, крепяща се на още по-измислена и незаслужена позиция... Така, госпожи и господа управляващи, внимавайте утре да не се окажете в днешното ни положение, че ще останете леееко "изненадани". Всяко посегателство срещу свободата и най-елементарното право на нормален живот ще бъде наказано и нито един от вас, престъпници, грабители, лихвари, няма да бъде пропуснат. Не си въобразявайте, че ни държите оковани в тежките си лъжи, оплетени в паяжините на слепотата и заблудата. Лепкавият розов сън на послушанието е към своя финал, трагичен за всички вас!

Това е посланието ми към всички мекотели, плуващи в локвата, наречена власт...Защото какво е властта без поданици?

А към останалите, така наречени "обикновени" хора ще се обърна с едни също толкова тежки думи, изречени от Апостола:

,,Време за помагане е сега – закъснелите не ще бъдат наши приятели.”

http://rabglas.blogspot.com/2011/08/blog-post_10.html