
А възприятията - игра на сенки, резултат от почти безшумното пърхане на крилата й, около огъня. Постоянно променящите се тъмни образи разиграват невъобразими сцени върху бялата равнина на стената. Непознати и далечни са за нас, сравнени с малкото, прехвърчащо около пламъците, насекомо. Толкова непонятни и загадъчни, че чак ни плашат. Карат ни да извърнем поглед обратно към парещата светлина...
Но защо мистичният отпечатък на пеперудения танц ни отблъсква от грапавата повърхност на мърляво-бялата стена? Сякаш забравяме къде ще кацне същата тази пеперуда, когато се умори от бурния си разговор със сянката и пламъка.
Знанието е нощна пеперуда...
А възприятията ни - игра на сенки...
Няма коментари:
Публикуване на коментар