
- Волтер
Традиционно, всяка година на 3ти март честваме нашето физическо освобождение. Тананикаме си революционни песнички, развяваме трибагреници... като че ли, за да забравим, че психически никога не сме били свободни. Никога не сме имали желание да бъдем.
На дни като този, трябва да се обръщаме към онези хора, жертвали живота си за идеята - идеята за свобода, независимост и бъдеще. Хора, дали всичко от себе си в името на братята, сестрите и децата си. Но вместо да си спомняме за техния пример, черпейки сили и опит от него, какво правим ние?
Мрънкаме колко ни е зле, а същевременно не правим нищо, за да подобрим нещата. Изяждаме се взаимно, вместо да си помагаме. Позволяваме на лумпени и откровени нацисти да се гаврят с паметта на революционерите. И не само им позволяваме, а и ги толерираме.
Няма какво да се лъжем. Мислещите и готови да се борят хора днес са малко. Точно както и по времето на Априлското въстание - шепа "луди" хора, които огромна част от останалото българско население е проклинало (защото, видиш ли, въстанието щяло да им наруши спокойното живуркане) ... За съжаление, мотивите на тези "луди авантюристи" (да не кажа екстремисти) остават неразбрани и до днес за голяма част от нас. И за какво да ги разбираме, нали имаме просто още един повод да се ударим по гърдите и да кажем колко велики сме българите... и да пием по няколко ракии съответно... Но свободата, драги ми Санчовци, НЕ е като салама! Тя е нещо несравнимо. Нещо, за което си заслужава човек да плати с живота си.
Само си спомнете думите на Мартин Лутър Кинг младши:
"Ако човек не открие нещо, за което си струва да умре, той не заслужава да живее."
Какво по-ценно от свободата?
Така че, празнувай, лицемерни ми народе, празнувай, защото никога не си знаел какво е свобода!
Няма коментари:
Публикуване на коментар