Днес, 6.06.2012г., се навършват 2 години от един от най-кървавите примери на това до къде могат да доведат омразата, нетърпимостта и безумието. Състояния, толкова чужди дори и на дивите зверове станаха толкова плашещо характерни за нас, хората. Състояния, които стотици пъти са ставали (и продължават да стават) причина за всевъзможни фатални конфликти, чиито жертви винаги са невинни. И както винаги стигаме до дежурния въпрос "ДО КОГА?"До кога ще стоим и с бездействието си ще предоставяме трибуна на всевъзможни фюрери и фюрерчета да пръскат отровни призиви, подтикващи населението към хаотичен гняв и жажда за кръв и насилие? До кога ще поклащаме мързеливо крайници, вместо да помислим от какво точно се нуждаем? Зашото това, което най-много ни липсва е самата ни същност. Това, което сме захвърлили лекомислено по пътя към "прогреса" - човечността.
Знам, че повечето от вас отново ще си кажат "Тоя не се спря да говори глупости!" Но глупостта, приятели, е само една - нашата собствена глупост.
Разберете ме! И на мен не ми е приятна тази тема, но за разлика от вас не мога просто да си затворя очите. Не мога да подмина нито едно събитие, белязано от знака на омразата.
Като финал, ви предлагам превод на една от най-великите речи в човешката история. Една реч, която с толкова малко думи, успява да обобщи естеството на всичките ни проблеми. Които, си остават без подобрение в продължение на стотици години...
"Съжалявам, но не искам да бъда император. Това не е моя работа. Не искам да управлявам и владея. Искам да помагам на когото мога – независимо дали е евреин или не, черен или бял.
Всички искаме да си помагаме. Това е присъщо за хората. Искаме да живеем чрез щастието на другите, а не да се мразим и ненавиждаме. В този свят има място за всеки. Животът може да бъде свободен и красив, но сме кривнали от пътя си. Алчността е отровила човешката душа и е изпълнила света с омраза. Тя ни тласка към страдание и кръвопролитие. Израстваме бързо, а се затваряме в себе си. Голямото изобилие ни остави незадоволени. Знанието ни направи цинични, уменията – груби и жестоки. Мислим много, а чувстваме малко. Имаме нужда от повече човечност, от повече доброта – блага и умения си имаме достатъчно. Без тези качества животът би бил жесток, а ние – изгубени.
Самолетът и радиото ни сближиха още повече. Самото естество на тези изобретения ни приканва към доброта и задружие. Дори в този момент думите ми достигат до милиони хора – отчаяни мъже, жени и малки деца – жертви на системата, която кара хора да измъчват и затварят невинни. На тези, които ме чуват казвам: Не се отчайвате! Нищетата ви е причинена от алчността, от язвителността на хора, които се боят от прогреса. Омразата ще отмине, диктаторите ще умрат и властта, която откраднаха от хората ще бъде върната отново на тях. Докато човекът е смъртен, свободата не ще загине.
Войници, не се оставяйте да ви водят хора, които ви презират и поробват, направляват животите ви и ви казват какво да правите, мислите и чувствате! Не позволявайте да ви третират като добитък и да ви използват като пушечно месо. Не се давайте на тези чудовища – те са хора без сърца! Вие не сте добитък! Вие сте хора! Носите любовта на човечеството в сърцата си. Вие не мразите – само необичаните и безсърдечните мразят
Войници, не воювайте за робство! Борете се за свобода! Свети Лука казва, че царството божие е у самия човек. Не само в един от тях – а във всички! Във вас! Вие, хората, притежавате силата – силата да създавате машини. Силата да създавате щастие! Вие можете да направите живота свободен и красив – едно великолепно приключение. В името на демокрацията, нека използваме тази сила – нека се обединим. Нека се борим за един нов, по-добър свят, където ще можем да дадем на младите бъдеще, а на старите – сигурност.
С тези обещания гадовете се издигнаха. Но те ви лъжат! Те не изпълниха обещанията си. Няма и да го направят! Диктаторите са свободни, но поробват народа. Нека се борим за това! Нека се борим за свободата на света – за премахването на границите, алчността, омразата и презрението. Нека се борим за свят на разума, свят където науката и прогресът ще донесат щастие на всички. Войници, в името на демокрацията, нека се обединим!"
- Сър Чарлз Спенсър Чаплин (из "Великият диктатор")
Ние помним всяко едно посегателство срещу свободата, правото на мнение и нормален живот!
Ние няма да престанем да ги отстояваме, каквото и да ни струва това!
Борбата продължава!
